четвъртък, 27 септември 2012 г.
Село в подножието на една планина. На склона към селото се виждал входа на голяма пещера, в която живеела триглава ламя. Тя често правела набези и селяните живеели в постоянен страх от постоянният тормоз.
Един ден в селото се родило момче. То разтяло буйно играело си с мечове, водело битки с другите момчета и винаги побеждавало. Минало се време израстнал смел момък.
Един ден храбрият вече момък събрал селото и пред всички се провикнал:
- Аз ще избавя селото. Аз ще убия ламята и ще сложа край на страха, който тегне върху моето родно място!!!
Минало се време, дошъл реченият ден. Събрало се селото. Всички тръпнели. Юнакът застанал гордо пред тълпата и извикал:
- Тръгвам!!! - в този момент най-отпред излезнал ковачът и му връчил меч, който ковал от онзи велик ден.
Юнакът се обърнал и тръгнал към планината. Стигнал пещерата, извадил меча си и влезнал вътре. Всички селяни гледали отдолу и мълчание настъпило сред тълпата.
От пещерата се чували нечувани звуци, трясъци, викове...
Не след дълго излезнал юнакът държейки едната глава на ламята и се провикнал:
- Селяни-и-и-и-и! Едно на нула за юнакът!!! - всички селяни се радвали. Влезнал пак.
Пак трясъци, писъци. Тишина. Излезнал отново с втората глава на ламята:
- Селяни-и-и-и-и! Две на нула за юнакът!!! - бурен възглас. Селяните тръпнели - само още малко. Пак влезнал юнакът. Не след дълго и злезнала ламята, държейки главата на юнака и се провикнала:
- Селяни-и-и-и-и! Две на едно за юнакът!!!
вторник, 17 април 2012 г.
Прасчо
Прасчо, защо си без една ръка и едно око - пита магаренцето Йори.
- Защото се хванахме на бас на едно око, че не може да ми отреже ръката.
- Защото се хванахме на бас на едно око, че не може да ми отреже ръката.
Абонамент за:
Публикации (Atom)